Другите ми постъпки в полза на природата са отказването ми от хартиена фактура от мобилния ми оператор; изхвърлих и непотребните ми телефонни апарати и зарядни устройства в специално отделените за това кошове. Не купувам вестници, а се информирам от Интернет. Ползвам торбички за многократна употреба. Привърженик съм на стоките втора употреба и гаражните разпродажби, вече нямам скрупули да си купувам носени дрехи, стига да са в приемливо за мен състояние. Не робувам на марки и на модерното като цяло. Последовател съм и на Bookcrossing - световно движение за безвъзмездна размяна на книги. Опазването на околната среда ми е особено болна тема, затова първата възпитателна мярка спрямо моето дете беше да го науча да хвърля боклуците само на определените за това места. Домът ми вече е доста зелен, благодарение на растенията, които отглеждам. Заформям си и миниградинка с подправки на терасата, като началото беше поставено със саксийка с босилек. :)
Живея в малък град, което има и предимства, и недостатъци. Няма условия за разделно събиране на отпадъци, например. Но пък въздухът е определено по-чист, отколкото в столицата, а и спокойствието и липсата на трафик също не е за подценяване. Имаме честта да се радваме на прекрасен огромен зелен парк, който стана причина за поддаването на айтозлии на екоидеи - ежедневно в него хора от всички възрасти бягат от градския живот и влизат в досег с природата. Това благоприятства и карането на велосипеди, което е все по-масово, и означава, малко или много, ограничаване на вредните емисии във въздуха. Въпреки че Айтос вече се радва на подчертано модерен градски профил, в осъвременяването му пръст имат и традициите и занаятите - при модернизирането на градската част зелените площи бяха аранжирани от глинени съдове, изработени в Алеята на занаятите, което недвусмислено ме води до извода, че днешното био всъщност не е новост и мода, а връщане към старото, забравеното.
