Осъзнах Моето Био с раждането на сина ми

По еко-то се запалих от статия, прочетена в бебешко списание, т.е. раждането на моя син и самият той станаха причина да се замисля как да направя живота ни възможно най-природосъобразен. Тъй като Ники е вече на 3 години, се обръщам ретроспективно назад и си набелязвам като цел да поправя всички мои родителски грешки с, дай Боже, второто ми дете, за което си мечтая - да бъде изключително кърмено бебе, да използвам гащички за многократна употреба, а не памперси, да се разхождаме със слинг, защото привързаното родителство също е обръщане към природата - по аналог с животните; да имаме дървено столче за хранене, дървена люлка и дървени играчки; да не опита пюрета в бурканчета, купешко кисело мляко и junk food. За да осъществя мечтата си, започвам подготовка години по-рано, за да пренастоя начина си на съществуване. А докато постепенно аз и семейство ми достигнем този идеал, правим малки крачици в тази насока - помагаме на баща ми в оглеждането на плодове и зеленчуци, набавяме си от село или местни производители домашни яйца, прясно мляко (което вече подквасвам и правя кисело), месо. Всичко приемам на доверие, но се водя от принципа, че в природата няма пълно съвършенство - когато купувам продукти от кооперативния пазар, никога не избирам лъскави, червени и с еднаква форма домати, например. Умишлено подбирам по-"грознички" плодове, защото това, че не са лъскави и не изглеждат съвършени, за мен е гаранция, че са истински.

 Другите ми постъпки в полза на природата са отказването ми от хартиена фактура от мобилния ми оператор; изхвърлих и непотребните ми телефонни апарати и зарядни устройства в специално отделените за това кошове. Не купувам вестници, а се информирам от Интернет. Ползвам торбички за многократна употреба. Привърженик съм на стоките втора употреба и гаражните разпродажби, вече нямам скрупули да си купувам носени дрехи, стига да са в приемливо за мен състояние. Не робувам на марки и на модерното като цяло. Последовател съм и на Bookcrossing - световно движение за безвъзмездна размяна на книги. Опазването на околната среда ми е особено болна тема, затова първата възпитателна мярка спрямо моето дете беше да го науча да хвърля боклуците само на определените за това места. Домът ми вече е доста зелен, благодарение на растенията, които отглеждам. Заформям си и миниградинка с подправки на терасата, като началото беше поставено със саксийка с босилек. :)

Живея в малък град, което има и предимства, и недостатъци. Няма условия за разделно събиране на отпадъци, например. Но пък въздухът е определено по-чист, отколкото в столицата, а и спокойствието и липсата на трафик също не е за подценяване. Имаме честта да се радваме на прекрасен огромен зелен парк, който стана причина за поддаването на айтозлии на екоидеи - ежедневно в него хора от всички възрасти бягат от градския живот и влизат в досег с природата. Това благоприятства и карането на велосипеди, което е все по-масово, и означава, малко или много, ограничаване на вредните емисии във въздуха. Въпреки че Айтос вече се радва на подчертано модерен градски профил, в осъвременяването му пръст имат и традициите и занаятите - при модернизирането на градската част зелените площи бяха аранжирани от глинени съдове, изработени в Алеята на занаятите, което недвусмислено ме води до извода, че днешното био всъщност не е новост и мода, а връщане към старото, забравеното.