Какво ядат децата на площадките?

Автор: Мария Лашкова, Здравословен живот

От известно време ме притеснява едно нещо. Детето ми е на три години и голяма част от времето прекарваме на площадките. Откакто моят син Димитър започна да хапва всичко, реших да поограничавам хранителния му режим. Докато се гледахме в къщи, беше много лесно. Но вече прекарваме голяма част от времето навън и „вредните влияния” ни заливат отвсякъде. Всеки носи чипс, вафла, зрънчо, ледени сокчета, близалки, желирани бонбонки и неща, за които дори не сте подозирали, че съществуват… Има и няколко дечица, които са с алергия към консервантите, но ограничаването от тях се оказва доста трудна задача. А децата сега растат и оформят функционалността на своя организъм. От съществено значение е да ядат качествена храна.

Ще кажете някога какво сме яли ние. Някога имаше един-два вида шоколад –например Кума Лиса и си хапвахме „на високосна година”. А на шоколадово яйце или тоблерон от Корекомите се радвахме евентуално по Нова Година. Сега всички тези вкусотии са достъпни по всяко време на годината и децата се тъпчат с тях ежедневно. Особено любими са ми едни големи пакети с царевични пръчки с играчка вътре, които струват левче. Характерно за тях е, че като се отворят, самата „качествена” пластмасова играчка вътре е пуснала отровните си химикали и дори самото „зрънчо” се е напоило с тази миризма. Но децата си хапват вкусно, вкусно. Моето дете също иска. Дори да отида на друга площадка – навсякъде е същото.

Когато моят малчо поиска нещо такова, се опитвам да му дам морков или краставичка от градината, но не винаги успявам. Затова се стремя да търся по-здравословните алтернативи на вредните изкушения. Наистина в здравословните Био магазини има всичко. Близалките са с царевичен сироп и натурален плодов екстракт и това ясно и точно е обозначено върху етикетите. Желираните бонбонки не са с желатин, а с пектин или агар-агар и съставките на етикета се броят на пръстите на едната ръка, а не е безкраен списък с Е-та. Зрънчото не е пържено и има разновидности – оризово, царевично и от други зърнени култури. Чипсът, любим на децата, е печен в рапично олио и съставките са органични. Има и бонбони от кленов сироп или сурови десертчета, в които може да откриете смлени сурови ядки и сушени плодове. Невероятни солети от спелта, защо не и хрупкави овесено-ръжени бисквитки. Това са поне нещата, които харесва и хапва моето дете и съм сигурна, че не му вредят.

Така че лесно ще познаете Димитър на детската площадка. Обикновено е въоръжен с морков в ръка или подава краставичка на детето до себе си. А защо не и прясно изцеден плодов или зеленчуков сок. Е да, малко по трудоемко е, отколкото да го купиш от магазина, но си струва. Моят призив е към мамите, да внимават малко повече за нещата, които купуват на малките си съкровища. Все още сме близо до децата си и от нас зависи техния хранителен избор. Когато тръгнат на училище и разполагат с джобни ще ни е много по-трудно да ги контролираме с какво се хранят. Но сега са до нас и трябва да сме по-отговорни и да осъзнаем, че сега е моментът да ги привикнем към някои по-специфични вкусове на по-здравословните храни и да им създадем такава култура. Дано повече мами успеем да го направим.