Истински ли са натуралните аромати? (част 2)

Автор Калина Амалиева

Компаниите, които дестилират и бутилират маслата, носят голяма отговорност за качеството и въздействието им върху организма. Например ако реколтата от градински чай (салвия официналис) не е била достатъчно добра, те могат да допълнят със салвия скларея и да продадат маслото като чист градински чай. Специално маслото от салвия скларея е изключително силно и може да има катастрофални последствия върху уязвими или чувствителни хора. Тази практика понастоящем е широко разпространена.

 

Невинаги е лесно да се прецени качеството на маслото, дори да се разполага с всички данни от хроматографския анализ и показателите за качество. Например лавандулата, лавандинът и лавандула спика в повечето случаи се вземат за лавандула. Но разликите във въздействието им върху организма, в т.ч. терапевтичните свойства и в цената им са големи. Етеричното масло може да се разрежда с растително глицеридно масло и да се добави по-евтино етерично масло към сместа. Например към розовото масло се добавя масло от индрише (гераниево), може да се разреди и с малко растително и да се продава като розово масло. Това е един от най-разпространените начини за фалшифициране на розовото масло. Единствено много опитен специалист може да направи прецизна органолептична проверка за окончателна оценка.

Напоследък има известно объркване при разграничаване на чистите етерични масла от така наречените "ароматични масла". Винаги ще има хора, които ще се опитват да предлагат синтетични парфюми за "естествени", но груба заблуда е, когато масово се рекламират аромати, които не могат да се придадат с естествени суровини, например: аромат на морски бриз, бананов аромат, на бекон и много други. Те просто не съществуват в природата и това е заблуда и подвеждане на клиента.

Първоначално парфюмите са правени само от естествени съставки. Преди около 150 години парфюмът със средно качество е бил 85% натурален и 15% синтетичен. Оттогава се наблюдава непрекъсната тенденция за използване на синтетични субстанции и днес съотношението е точно обратното: модерният парфюм е 85% синтетичен и само 15% натурален. Съдържанието на естествено розово масло в скъп и модерен парфюм днес едва ли надвишава 1%. Единствената причина, поради която скъпите натурални масла като роза и жасмин все още се произвеждат за търговска цел, е факта, че те поне засега не могат да бъдат успешно имитирани или копирани в лабораторна обстановка. Естественото розово масло е съставено от около 500 компонента, като съдържанието на 490 от тях е под 1%. До момента, въпреки че съществува подробна информация и данни за състава на розовото масло, химиците в парфюмерийната индустрия не са в състояние да се справят успешно с тази задача. Простото комбиниране на същите химически вещества в същите пропорции не дава желания резултат – течността, която се получава, не притежава аромата на истинската субстанция. Очевидно природата ревниво пази някои от своите тайни.

Бергамотовото масло се фалшифицира с други цитрусови и петигренови масла, линалол, линалилацетат, минерални масла, терпентин и др.

Маслото от иланг-иланг се фалшифицира със синтетични естери: бензилацетат, бензилбензоат, метилбензоат и др., както и с растителни и минерални масла.

При карамфиловото масло фалшифицирането се прави чрез смесване на масла от листа, дръжки и пъпки.

Ментовото масло се фалшифицира с терпентин, бензилов алкохол, терпинеол и др.синтетични продукти, може да се добави и масло от М. arvensis.

Палмарозовото масло се фалшифицира с фракции от други масла, съдържащи гераниол, терпентин, кокосово и минерални масла.

Маслото от пачули се фалшифицира с кедрово масло или негови фракции.



Снимка Sharini Parfums Naturels

 Във времето,  когато парфюмерийната индустрия е превзета от синтетични аромати и добавки, все още съществуват малки компании, които се опитват да съхранят и поддържат класическата парфюмерия. Съществуват и няколко компании предлагащи био парфюми. Една такава малка парфюмерия е френската Sharini Parfums Naturels, чиито парфюми притежават сертификат за биологично производство от ЕcoCert.

Както за класическия натурален парфюм, така и за органичните, важи правилото те да съдържат само три компоненти. Първата съставна част са органичните или натурални етерични масла, които да бъдат изписани съвсем ясно на етикета и дори да бъде изписан произхода им. Втората компонента е дестилираната или флорална вода (розова, лавандулова и пр.) и третата е органичен природен алкохол от зърнени култури. В такива парфюми няма място за фталати, синтетични съставки или петролни продукти.

Ароматите са сред най-честите алергени и причината за това се корени в микса от различни заместители на естетсвените етерични масла. Такива са както синтетичните и петролни продукти, така и по-евтините натурални масла със значително по-ниско качество и често пъти опасни заради по-различния си химичен състав. В заключение от Органично.ком бихме искали да ви отправим посланието да пазарувате по-съзнателно! Когато естественото предназначение и форма на една стока не изисква тя да мирише, винаги предпочитайте такава без аромат, независимо дали производителя декларира, че е естествен или не. Избягвайте стоки, на чиито етикети е обозначено просто понятието "парфюм" или "аромат", дори производителя да декларира, че е естествен. По възможност винаги предпочитайте органичните продукти, тъй като техния произход е защитен и гарантиран от био сертификат.

Още по темата: Истински ли са натуралните аромати? (част 1)

Истински ли са натуралните аромати?

Автор Калина Амалиева

Днес почти всичко се ароматизира. Дори неща, за които не е естествено да имат мирис като носните кърпички, детските играчки или захарта за кафето ни вече се предпочитат с аромат. Така стоките станаха по-атрактивни и клиентът остава с удовлетворението, че е получил повече. Какво стои зад ароматите, обаче, и дали те са екстра за нас или ненужно зло? Със сигурност всяка една стока, предлагана на съмнително ниска цена е ароматизирана с коктейл от синтетични продукти, които оказват неблагоприятно влияние върху организма ни, но можем ли да сме сигурни за продуктите, които декларират "100% натурален аромат"? За да получим информация от извора потърсихме Калина Амалиева, докторант по ароматерапия и експерт по етеричните масла, която подготви тази детайлна статията в две части специално за Органично.ком. Надяваме се с нея да ви бъдем полезни както по отношение на стоките с аромат, така и при избора на етерични масла за терапевтични и други цели. 



Снимка prozac1



Днес в световен мащаб приблизително 200 етерични масла се произвеждат с търговска цел. Те идват от всички краища на земята, извличат се от всяка възможна част на растението (цветовете, кората на плодовете, надземната част, листата, смолата на дървото, корените, семената, плодовете, тревата и др.) Повечето от тях се дестилират в страните, откъдето произхождат. При растения с деликатна структура, например цветя, етеричното масло се изпарява лесно и следователно лесно се помирисва и усеща. То трябва също така да се дестилира много бързо след откъсването на цветето. Но когато се обработват кори, корени или семена, маслото не се изпарява толкова лесно и по–трудно се улавя от обонянието. Тези растителни материали не се налага да бъдат спешно дестилирани и на практика могат да се експортират като суровина за извличане на маслото в друга държава или просто да се складират някъде. Големи количества корени от ветивер от Хаити и Реюнион или пък корени на ирис (перуника) от Италия, се дестилират в Южна Франция. Това води до доста обърквания за произхода на някои масла.

Получаването на повечето етерични масла става по метода на дестилацията, а цитрусовите масла – лимон, портокал, грейпфрут, бергамот и др., се извличат чрез изтискване или пресоване. Твърдите материали като смола, корен или дърво трябва да бъдат раздробени или дори стрити на прах преди дестилацията.

Средният добив на етерично масло от суровината е 1,5%, което означава, че за производството на 1 кг етерично масло са необходими около 70 кг растителен материал. В някои случаи добивът е много по-голям. Например 5-10%  добив - от смолата на тамян, докато от розовите венчелистчета – едва 0,015%, така че между 3 и 6 тона розови цветове са  необходими за получаването на 1 кг розово масло. Изчислено е, че не по-малко от 8 милиона жасминови цветове са използвани за добива на всеки килограм жасминово масло. Затова никак не е странно, че розата и жасминът са най-скъпите от всички етерични масла и струват около 50 пъти повече в сравнение с останалите. Около 200 кг свежи лавандулови цветове и 3000 лимона са необходими за производството на един килограм съответно лавандулово и лимоново етерично масло.

Всички етерични масла са с приятен мирис и са силно летливи, което означава, че те бързо се изпаряват. Не са мазни, твърде различни са от мастните базови масла и имат консистенция, доближаваща се повече до тази на водата. Разтварят се в чист алкохол, във всякакви мазнини, масла и восъци, били те от животински, растителен или минерален произход. Следователно лесно се смесват с растителни масла като зехтин, бадемово масло, соево и др., както и с пчелен восък. Етеричните масла не са разтворими във вода. Те се влияят неблагоприятно от светлина, топлина, кислород и влага. Трябва задължително да се съхраняват в тъмни шишета /стъклени или метални/, далеч от топлина и силна слънчева светлина. Препоръчително е да се държат на тъмно и хладно място, да не са изложени на пряка слънчева светлина. Студът не им пречи, но ако се държат в хладилник, те стават плътни и не могат да се отливат, преди да бъдат затоплени. Капачките трябва да са внимателно затворени, защото въздухът също може да има вредно въздействие върху маслото. Някои масла могат да разядат или дори да разтворят някои видове капачки и тапи. Например карамфиловото масло може да разяде дори метал. Ако се съхраняват при нормални условия, годността на етеричните масла е най-малко една година, а на някои от тях – пет и повече. Има масла, обаче, които показват тенденция към “изветряване” след 6-ия месец. Това важи за всички цитрусови масла – портокалово, лимоново, мандариново и грейпфрутово. Изключение прави бергамотът, който е по-издръжлив.

Някога етеричните масла са били безусловно чисти и натурални, получени чрез водна дестилация на растения, които са били отглеждани специално за тази цел. Днес съществуват много методи за добиване на аромати от растенията, но изборът на такъв е важен, защото се отразява на крайното качество, въздействието върху организма и терапевтичната стойност на маслото. Всеки метод за добиване дава различен продукт, тъй като се извличат различни съставки на растението. А високата цена на маслата е причината някои производители да търсят по-икономични методи на добиване, използвайки летливи разтворители. Но тъй като дори най-малката следа от разтворител, останал в етеричното масло, променя равновесието на неговите съставки, то не може да се използва безопасно с терапевтична цел или дори може да въздейства неблагоприятно на организма. Изискванията са маслата, извлечени чрез летливи разтворители да се използват само в парфюмерийната индустрия, но дори и в парфюм те могат да се окажат небезопасни в предвид директния им контакт с човешката кожа и обоняние.

Също така преди години етеричните масла са се произвеждали от екологично отглеждани растения. Някои  продължават да се отглеждат така и до днес, но повечето, отново поради търговското търсене, сега се "подпомагат" от методите на съвременното земеделие, използващи пестициди и изкуствени торове. Те влияят върху основните съставки на растението, а следователно и на етеричното масло.

При покупка на етерични масла е най-важно да се има предвид следното:

·         Цената е добра индикация за качеството. Ако продуктът е много евтин, вероятно е под средното ниво. Ако цената е много над средната, се плаща повече отколкото е необходимо.

·         Покупката е желателно да става в специализирани магазини - аптеки, дрогерии, био магазини или директно от фирма-производител.

·         Задължително е шишето да бъде запечатано и от непрозрачно стъкло – кафяво, синьо или др. цвят. Трябва да има капкомер, който да капва не повече от една капка наведнъж.

·         Желателно е да се купуват само неразредени масла. Някои търговци разреждат предлаганите масла, без да предупреждават за това. Много скъпите масла се продават разредени, за да бъдат по-достъпни за клиентите.

Натуралните аромати идват от етеричните масла - продукти на природата. На практика те не са жизнено важни за растенията, но се намират във всички ухаещи цветя и билки. Много растения съдържат етерични масла, които не се извличат за търговски цели, например люлякът, гарденията, момината сълза и др. Ако някога прочетете “етерично масло от гардения”, може да бъдете сигурни, че това е синтетичен парфюм. Има масла от екзотични цветя, сред които нарцис, тубероза, зюмбюл, но те и други подобни са извънредно скъпи и не се продават така свободно. Порядъкът за 10 мл. от такова масло е 100 евро.

Още по темата: Истински ли са натуралните аромати? (част 2)

Сезонът на царевичните пръчици

Автор Гергана Кабаиванова


Снимка Photo-Forum

  

Днес е разкошен слънчев майски ден и с децата сме от сутринтта в парка. На съседната пейка две майки коментират благодатното време и признават, че от игри навън напоследък не им остава време за хранене, вместо това с децата в движение хапват царевични пръчици. Да, познато! И ние сме така на крак, но единодушно предпочитаме бързото похапване да е с плодове. Наивно се замислям защо на тези две майки им е убегнало да хранят децата си по-здравословно и отговорът бързо идва. Вероятната причина е в агресивната реклама на най-нездравословните детски храни, последвано от влиянието от другите деца в градината или на площадката, защото няма майка, която да остане равнодушна на настойчивото "Искам, мамо...!". Признавам с горчивина, че и това ми е познато.

За жалост едни от най-широко използваните токсини се влагат именно в храните, консумирани от деца заради ниската им цена и лесното постигане на "забавен" вкус и вид. Токсини, които предизвикват хиперактивността им и надигат още повече истеричното желание да ги ядат отново и отново.

  

Изкуствените оцветители и аромати се съдържат във всяка детска храна с цел да я направят по-привлекателна. Последните изследвания обаче, сочат че тези забавни компоненти оказват пряко влияние върху поведението на децата като ги правят хиперактивни. В тази връзка миналата година Европейския парламент постави изискване за предупредителни надписи с текст "Може да има неблагоприятен ефект върху дейността и вниманието при децата". В Америка обществеността се надигна за пълна забрана над тези два компонента в детските храни и настоява да се поставят предупредителни надписи докато тази забрана влезне в сила.

Натриевия глутамат (Е621) се използва в много големи концентрации за овкусяване на чипс, царевични пръчици и други бързи храни, придавайки им "апетитен вкус". Мононатриевият глутамат активира вкусови брадавици, чувствителни към умами, един от петте основни вкуса, открит наскоро и който се смята за основен в японската и китайската кухня. Днес широката му употреба се дължи повече на факта, че е по-евтино да се добави мононатриев глутамат, отколкото да се добавят други аромати и овкусители.

Глутаминовата киселина е една от двадесетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното фуинкциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една от градивните единици в синтеза на белтъци, тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества; затова тя се преобразува в L-глутамин, който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци.

Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски водорасли и ферментирали соеви продукти и особено в екстракти от дрожди, но масово се използва синтетичен. Смята се, че синтетичния мононатриевият глутамат е силен невротоксин и причинява още различни физически симптоми като мигрена, гадене, храносмилателни разстройства, сърцебиене и астма. За децата той се оказва особено вреден.

Съмнения за ГМО. В България новият Закон за храните вече официално забранява влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО, при производството на детски храни. Голяма част от съмнителните продукти обаче, остават извън наредбата, защото не се причисляват към категорията детски храни, а същите се консумират основно от деца като например царевичните пръчици и пуканки, кренвиршите, чипсовете, вафлите и шоколадите. Според новия закон опаковките на модифицираните храни трябва да съдържат задължително идентификатор на ГМО с надпис: "Съдържа ГМО", който да се изписва в размер не по-малко от 25% от големината на опаковката, но някой виждал ли е вече такава маркировка? 

Вижте още две полезни филмчета:

Discovery Chanel "Как се Правят - Чипс и Царевични Пръчици"
Discovery Chanel "Как се Правят - Корнфлейкс и Десертчета"