Био козметиката - между маркетинговия етикет и реалността за продукта

Източник BioFach, превод Гергана Кабаиванова

Снимка Ambro

През последните месеци темата за био ментетата в козметиката е на фокус. В началото на годината едно проучване на Центъра за защита на потребителите в Хамбург раздвижи нещата.

Защитните потребителски организации осъдиха няколко марки, които са се позиционирали като био и натурална козметика, а не покриват изискванията за такива претенции. Организации като американската Асоциация на био потребителите също повдигна въпроса и се противопостави на "фалшивата органична козметика".

Този въпрос беше проучен също в изследване на британската компания за пазарни проучвания Organic Monitor, както и в августовския брой на германското списание за потребителски тестове Öko-Test. И от двете места са категорични, че обикновено сертифицираните продукти съдържат това, което потребителят очаква от една био козметика.



Илюстрация BioFach



Може да се има доверие на сертифицираните марки био козметика със знак за био

Био козметиката не е ново явление. Термините „натурален”, „био” или „еко” често пъти може да се окажат съмнителни. Официално няма разпоредба, с която могат да се предприемат действия срещу надписите с подвеждаща информация върху бурканчетата с крем и флаконите с шампоан, тъй като - за разлика от храната – все още няма правно съществуващи стандарти за био козметика.

Въпреки това, потребителите могат да бъдат сигурни за продуктите, сертифицирани с един от международните био знаци. Такива частни стандарти има разработени в Германия, Франция, Великобритания, Италия и САЩ (например BDIH, Ecocert, ICEA, Natrue, NSF/ USA, Soil Association), които издават съответния био знак, след като продукта е бил сертифициран.

Продуктите, носещи такъв знак са достоверни, както вече и критиците са единодушни за това.

Натурална козметика без био знак е менте

Германското списание за потребителски тестове Öko-Test е изследвало 34 козметични продукта, които претендират да са „натурални” и „био”, но ни се пробутват без био знак. Списъкът включва имена като The Body Shop, L'Occitane и Yves Rocher до продукти на марките Schwarzkopf & Henkel и Garnier L'Oréal. Öko-Test е открил между 15% и 60% синтетични съставки в тестваните проби от тези продукти и заявява: "Става дума за огромен брой  такива продукти". Списъкът с откритите пропуски включва използването на съмнителни химически консерванти като хлорфенезин или натриев салицилат, или пък спорните PEG и техните производни, които не са разрешени в истинската био козметика.

В допълнение, Öko-Test коментира остро синтетичните оцветители и аромати, както и други синтетични вещества, които са спорни или съмнителни. Например такива са субстанциите, които могат да отделят формалдехид, за който има сериозни съмнения, че причинява рак. Също така Öko-Test  обръща внимание на сивия сектор: Някои козметични съставки, като глицерина например, могат да бъдат произведени както от растения, така и от минерално масло. Единствено утвърдените био знаци за истинска натурална козметика са гаранция за растителен произход.

Резултатът от теста: Продукти, които се рекламират като съдържащи растителни и естествени съставки, а всъщност използват спорни химични съставки въвеждат потребителите в заблуждение, но е трудно да се предприемат действия срещу такива измами. Така например опитите на Центъра за защита на потребителите в Хамбург да увещава в измама някои от големите производители на конвенционална козметика са се оказали неуспешни.

Проучване сочи значителни различия в степента на натуралност.

Наскоро Organic Monitor е провело проучване, в което са разгледани над 50 международни марки. Те са били оценявани по степен на натуралност, определяна чрез анализ на съставките и формулите. Сертифицираните био  козметични продукти, постигнали най-висок рейтинг на натуралност (9-10), следвани от чистата натурална козметика (5-7), полу-натурални (3), козметика вдъхновена от природата -две точки и конвенционалната козметика - само една точка.

Проучването установило забележително разминаване между маркетинговите етикети за „100% натурални” и степента на натуралност на формулите, която се оказала ниска и също така подчертава значението на сертифицирането като сигурен знак за достоверността на продукта. Джуди Бийрлинг от Organic Monitor изтъква корелацията между сертифицирането и високото ниво на натуралност.

В повечето случаи натурални марки козметика от САЩ и Европа постигат по-добри оценки в сравнение с продукти от Азия и Латинска Америка, пояснява Organic Monitor. Новите (наскоро  сертифицирани) марки био козметика на мултинационалните козметични концерни заемат добри позиции в класирането. Авторите на проучването окуражават компаниите да предприемат пътя на сертифицирането, тъй като стандартите предоставят ясна рамка за доставка на суровините и разработка на продуктите, както и ясни насоки за потребителя, което допринася за изграждане на доверието.

Множеството био знаци и отчасти различните им изисквания объркват неспециалистите, затова защитните потребителски организации, експертите и дори политиците призовават за универсална система за маркиране, подкрепена от подходящо законодателство.

Можем да спрем био ментетата

След интервюто с Анна Карова, изпълнителен директор на "Кю Сертификейшън АД", която коментира, че само потребителските сигнали могат да спрат надмощието на био ментетата у нас, ние продължихме проверката кой и как осъществява контрол върху означаването на продуктите като "био", "органичен" или "еко". Установихме, че

Официалният контрол върху употребата на надписи и знаци за биологичен продукт се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по Закона за храните в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на съвета;  Наредба № 22 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото оъначаване взрху тях и Наредба № 35 за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях

Факт е, че на пазара преобладават фалшиви продукти с надписи и знаци за био, които ни подвеждат, че са произведени от безвредни за здравето суровини, посредством безвредни технологии и в екологични райони. Те са в пряко нарушение на чл. 25 ал. 3 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на ЕС, който гласи:

"Забранява се означаването като "биологичен", "екологичен", "органичен", "био" и "еко", включително на чужди езици, и поставянето на знака за биологично земеделие на земеделски продукт или храна, които не са биологично произведени."

Съгласно чл.65 ал. 1 и 2 на същия закон, производителите и търговците, които нарушават чл. 25 като предлагат фалшиви био продукти подлежат на санкции в размер до 10.000 лв за първо нарушение, а при повторно - до 20.000лв.

От друга страна, био ментетата се предлагат на спекулативно високи цени, които не обосновават претендирания етикет за здравословен и висококачествен биологичен продукт.

Трето - такива стоки злепоставят правилното разбиране на потребителите за био продукт, спекулират с обективността на биосертифициращите организации, с коректността на био производителите и търговците. Свидетели сме как био ментета буквално подливат вода на сертифициарните био продукти и насaждат все по-масова заблуда сред обществото за достоверността им.

За да се променят нещата, контролиращите органи са категорични, че решаваща роля могат да изиграят само потребителите. Същото коментира и регионалния директор на БАБХ - Пловдив, д-р Светозар Василев:

"Разчитаме основно на потребителските сигнали за да идентифицираме фалшивите био храни на пазара."

Потребителската активност до момента, обаче, е изключително слаба. Това се дължи от една страна на незнанието на хората, че такива фалшиви стоки подлежат на санкции и че има контролен орган, който да осъществява тази дейност. От друга страна е недоверието, че по тези сигнали се реагира.

Нека да напомним, че всеки продукт с означението „биологичен”, "органичен" и пр. трябва да бъде произведен по биологичен начин, контролиран и сертифициран от организация, която отговаря на строго определени нормативни изисквания. Вижте утвърдените БИО ЗНАЦИ ЗА ХРАНИ. Освен означението биологичен, на етикета на продукта трябва да има името и кодовият номер на контролния орган.

Може да подадете сигнал в БАБХ за фалшив хранителен продукт с неправомерно поставен био знак или надпис "биологичен", "екологичен", "органичен", "био", "еко" или „от екологично чист район”, включително на чужди езици като използвате следните начини: телефон на потребителя 0700 122 99 онлайн сигнал www.babh.government.bg/bg/signal.html РЕГИОНАЛНИ ЗВЕНА НА БАБХ Информацията, която се изисква е име на продукта, марка, производител и данни за търговския обект, в който се продава (име на магазина и търговската фирма по възможност удостоверени с касова бележка)

Важни линкове:
ЗАКОН ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
НАРЕДБА № 22 ОТ 4 ЮЛИ 2001 Г. ЗА БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА РАСТЕНИЯ, РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД И НЕГОВОТО ОЗНАЧАВАНЕ ВЪРХУ ТЯХ
Наредба № 35 от 30.08.2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 834/2007 НА СЪВЕТА
РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 889/2008 НА КОМИСИЯТА
РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 1254/2008 НА КОМИСИЯТА
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 271/2010 НА КОМИСИЯТА

Био знаци за храни

Когато пазаруваме био храни, знаем ли какво да търсим? Не всички знаци са официални, както и не зад всички стоят утвърдени стандарти за био продукция. Някои от тях лесно могат да ви заблудят да купите нещо, което си мислете, че е по-здравословно отколкото е и да платите по-висока цена, отколкото то реално струва.

Всеки един хранителен продукт с етикет „био”, „еко” , "екологичен", "органичен" или „от екологично чист район” по закон трябва да покрива строги изисквания. Гаранция, че тези изсквания са спазени и процесът на производство е бил обективно проследен носят единствено следните утвърдени био знаци:

Лого	Име	Държава	Забележка
	AB (agriculture biologique)	Франция
	AGROBIO	Португалия	AGROBIO, първата асоциация за биоземеделие в Португалия, е основана през 1985 г. и развива дейността си с потребители, производители, преработватели, търговци и политици.
	AIAB	Италия	Италианската асоциация за био земеделие.
	ALOA	Латвия	Асоциацията на Латвийското Био Земеделие (ALOA) е основана през  1995. Тя е професионална организация и кооператив с Министерството на Земеделието и Околната Среда.
	AUSTRIA BIO GARANTIE	Австрия
	BCS Öko-Garantie	Германия	BCS ÖKO-GARANTIE GMBH е лицензирана като частна контролираща агенция от 1992 год. за прилагане на Регламент No. 2092/91 на ЕС.
	Bio Natur Plus	Швейцария
	BIO SUISSE	Швейцария	Информационен център за производителите и лицензиантите на швейцарския био знак с пъпка, който им осигурява основна маркетингова подкрепа към потребителите и осъществява активни кампании за био храните и органичното земеделие.
	BIO-SIEGEL	Германия	От септември 2001 г. всички земеделски и хранителни продукти от биологичното земеделие могат да бъдат етикетирани с националния знак на Германия - Био-Сийгъл (еко етикет).
	biogarantie	Белгия
	BioLABEL	Люксембург
	Bioland Ökologischer Landbau	Германия	Bioland е най-голямото германско сдружение на био фермерите, основано през 1971 година.
	biozebra	Чешка Република
	Българския знак за био	България	Oфициалният знак за биопродукт на Министерство на земеделието и горите на Република България.
	Debio	Норвегия	Ø-знакът е регистрирана търговска марка, собственост на Debio. Само операторите, които са членове и/или сертифицирани от организацията Debio, могат да използват в Норвегия термина "органичен" или знакът Ø за даден продукт. Етикетът винаги трябва да бъде придружен от името на производителя.
	DELINAT	Швейцария
	demeter	Германия
	Dio	Гьрция
	ECOCERT	Франция	ECOCERT е контролна и сертифицираща организация, чиято дейност се урежда както от публичните власти, така и от законодателството.
	EKO	Холандия	Skal е законният притежател на символа ЕКО за качество. Това е символ за биологично производство, сертифицирано от Skal и гарантира, че операторът отговаря на изискванията на ЕС за биологично производство.
	EU ORGANIC BIO LOGO	ЕВРОПА	Единният символ на Европа отговаря на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета на Европа от 28 юни 2007 г. за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
	fidelio	Швейцария
	IOFGA	Ирландия	Ирландската асоциация на био фермерите и производителите  сертифицира био  храни и продукти на остров Ирландия.
	JAS	Япония	Биосертифициращата организация на Министерството на Земеделието, Горите и Риболова (MAFF) на Япония.
	KAGfreiland	Швейцария
	KRAV	Швеция	KRAV е ключов играч на био пазара в Швеция, който разработва био стандарти и популяризира знакът KRAV. Знакът винаги трябва да бъде придружен от името на производителя.
	Luomu	Финландия	Национален знак  издаван от Финландския орган за Безопасност на храните EVIRA.
	Luomuliitto - Union of Organic Farming	Финландия
	MIGROS BIO	Швейцария
	NASAA certified organic	Австралия	Създадена през 1986 г., Националната асоциация за устойчиво земеделие на Австралия (NASAA) е водещ национален биосертифициращ орган.
	NATURALIS SK	Словакия
	naturaplan	Швейцария	Знак на Bio Suisse за био храните.
	NATURE & PROGRES	Франция
	Naturland	Германия
	ORGANIC FARMERS & GROWERS	Обединеното Кралство	Сертифициращия орган Organic Farmers & Growers Ltd е един от няколкото акредитирани от Defra и е одобрен от инспекцията за био производство и преработка във Великобритания.
	SOIL ASSOCIATION	Обединеното Кралство	Soil Association е водещата английска сертифицираща и кампанийна организация за био храни и земеделие.
	stats-kontrolleret okologisk	Дания	Най-популярния датски знак за био се нарича Ø-знак (датската дума за органично е  Økologisk). Този знак е на правителството и е въведен още през 1990 год.
	USDA ORGANIC	САЩ	USDA е Националната Органична програма на САЩ, която е регулативен орган за стандартите за всяка една ферма, реколта от диворастящи култури или преработка, която претендира, че е органично произведена.
	Vinatura	Швейцария

Обективна ли е биосертификацията?

Интервю на Гергана Кабаиванова с Анна Карова, изпълнителен директор на Кю Сертификейшън АД

Част 2

Като погледнеш колко много "био" и "еко" продукти се предлагат на нашия пазар в момента, оставаш с усещането, че всеки втори производител на храни вече е защитил сертификат за това. Дори и кварталната фурна предлага нарязан и опакован хляб "Органик". Как да повярваш, че биосертификацията има някаква стойност? Така стигаме отново до сериозния проблем с фалшификатите на био продукти, които доминират и злепоставят истинските.

Продължаваме интервюто с Анна Карова за нагласите на обществото ни към биосертифицираните продукти и затова, което ги провокира.

Много българи вярват, че биосертификатите се купуват и на практика нямат стойност. Дори такива коментари излезнаха в националните медии. Има ли истина в това?

Конкретно за Кю Сертификейшън мога да гарантирам, че такова нещо не може да се случи. В интерес на истината има хора, които тръгват да стават биопроизводители с идеята да си платят сертификацията и да правят каквото на тях им е угодно. В един момент, обаче като видят, че това не се получава, или сами се отказват, или пък биват изключени от системата. Поне моето мнение е, че едно уважаващо себе си контролиращо лице не би допуснало такава практика, която да рефлектира на имиджа му. За себе си мога да гарантирам това.

За всеки един биосертифициран продукт, независимо от коя биосертифицираща организация, системата е такава, че лесно и бързо може да бъде проследен от производителя на суровините и материалите до търговския обект. Абсолютно всичко се документира и проследява в системата – всеки един доставчик, производител или прекупвач във веригата до крайния клиент.

От своя страна контролиращите лица също подлежат на контрол. Той се осъществява на две нива – от една страна е Българската Агенция по Акредитация, а от друга МЗХ. Освен това има още една степен на контрол върху контролиращите лица. Те са длъжни да имат групи и комитети, в които да участват представители на всички страни, заинтересовани от сертификацията. Такива са потребителите, производителите и държавните органи.

Имаме три различни надзорни органа, които ни контролират. Те идват при нас, отварят документацията ни и проверяват всичко от – до. Проверяват дали към всеки сме подходили по еднакъв начин, тоест дали сме били обективни и абсолютно цялата проверка се базира на документи.

Добре, в крайна сметка какво гарантира един био сертификат?

Гарантира, че един биопродукт е бил проследен от засяването на полето до постъпването му в търговската мрежа.

Какъв контрол се осъществява на вече сертифицираните производители?

На всеки биопроизводител се прави проверка поне веднъж годишно на място във стопанствата за това дали спазва регламентите за био производство. Ако се установи нарушение – че е пръскал с непозволени препарати или е допуснал във веригата доставчик, който не отговаря на изискванията, тогава се отива или на отмяна на сертификацията от дадена партида / реколта, на която е установено несъответсвието, или пък може да бъде отнета сертификацията на цялото стопанство, ако е налице по-тежко нарушение. Тогава той не може да ползва този сертификат, докато не си коригира несъответствието и продукцията му не отговаря отново на нужните изисквания. Най-тежкото наказание е отнемането на сертификата на цялото стопанство. Не знам дали сме единствените, които сме имали такъв случай на изключване, но когато миналата година ни дойдоха на проверка от МЗХ се изумиха как така ще отнемаме сертификата на фирмите, които ни плащат за процедурата. Да, те са ни клиенти, те си плащат за тази услуга на сертифициране, но в един момент такива недобросъвестни бизнесмени могат да ни оронят имиджа като независим сертифициращ орган. За жалост винаги има такива бизнесмени, които си правят тънки сметки.

По регламент проверките на стопанствата се правят поне веднъж годишно, но ако анализът на риска за съответната фирма покаже, че са необходими по-чести проверки, тогава ги посещаваме повече пъти. Например ако едно стопанство е с повече площи и/или с повече култури, при него има по-голям риск някъде да се допусне грешка и тогава посещаваме производителя на място два или три пъти годишно.

В началото на всяка година производителите са длъжни да ни подадат производствена програма и да декларират на кои полета какви култури ще отглеждат. Когато са трайни насаждения е по-лесно, защото те не се местят, но при зеленчуците нещата са малко по-сложни. Смисъла на подаването на тази информация е контролиращите органи да се ориентират за културите, които подлежат на контрол и по-специално кога са критичните им периоди, в които предстои третирането с препарати, за да може той да ги посети точно в някакъв такъв критичен момент.

Освен това, когато настъпи някаква промяна, например добавяне на нови полета или засаждане на нови култури, производителя е длъжен да ни информира за да можем да планираме промяна в графика му за контрол. Тогава го посещаваме втори път, извънредно, преди да му издадем обновен сертификат за новите култури.

Проверките са и по документи и на място. Проверяваме всеки един документ от входа до изхода на производството като целта ни е да видим дали производителя използва сертификата за това, за което му е издаден, тоест дали е продал такива биопродукти каквито е посял и за каквито има сертификат. От друга страна проверяваме дали количествата, които е продал отговарят на капацитета за биологична продукция от съответните площи. Обикаляме също производствените площи за да видим дали има някакви признаци на третиране с непозволени препарати и ако нашия експерт се усъмни в нещо, взима проби за анализ. В резултат на тези проби решаваме какъв ще бъде статусът на това стопанство – дали продължава да бъде биологично или сертификацията му се отнема и започва отново преход към такова. Карантинните срокове по регламент са 2 години. Но общо взето такива мерки не са се налагали.

Понякога обаче, когато стопанствата не могат да се справят с третиране на площите по биологичен начин, те са принудени да използват непозволени за органичното земеделие препарати за да си спасят все пак продукцията. Тогава, няма как, минават на преходен карантинен период. Принципно те са длъжни да ни уведомят ако се наложи такова третиране и тогава въпреки, че минават в преход към издаване на нов сертификат, не ги санкционираме като недобросъвестни производители, което би ги лишило от субсидии. Ние обаче не сме имали случаи на недобросъвестно третиране с препарати.

Вижте първата част на интервюто: "Само потребителските сигнали могат да спрат надмощието на био ментетата у нас"

Само потребителските сигнали могат да спрат надмощието на био ментетата у нас

Интервю на Гергана Кабаиванова с Анна Карова, изпълнителен директор на Кю Сертификейшън АД

Част 1

Във връзка с недоверието на голяма част от хората у нас за истинността на биопродуктите и по повод на някои репортажи в медиите, спекулиращи че те са само маркетингов трик, решихме да направим среща с една от биосертифициращите фирми в България.

С Анна Карова, изпълнителен директор на Кю Сертификейшън АД проведохме откровен разговор за нагласите на обществото ни към биосертифицираните продукти и по-специално какво ги провокира. Така получихме интервю с много ценна информация, която няма как да не публикуваме в две части, фокусирайки се достатъчно и по двете важни теми, които обсъдихме.

Очаквайте втората част на интервюто, която е посветена на убеждението, че в България има черен пазар за купуване на биосертификати.

   

Снимка БИОСЕЛЕНА

Защо българите гледат така недоверчиво на биопродуктите?

Повечето хора не са наясно какво е биопродукт, но вината не е тяхна, защото те няма от къде да получат тази информация. Свикнали сме да казваме, че държавата нещо не прави, но наистина и в този случай нейна е отговорността да популяризира биологичното земеделие и биопродуктите. Тя трябва да информира обществеността как да разпознават био продуктите и защо да ги предпочитат. Такава е политиката на повечето европейски държави.

Също така, в европейските страни за популяризирането на биопродуктите до голяма степен играят роля и самите био магазини, които се явяват много силен консултант. Там освен голямо разнообразие от био продукти се осъществява и своеобразна социална комуникация, чрез която хората се информират най-детайлно.   

У нас много хора се заблуждават, че това, което произвеждат баба и дядо на село е био, но има една много съществена разлика. При домашно произведената продукция липсва тази проследяемост – системата за контрол, която е строго изискване при био сертифицираните продукти.

Друг много силен фактор, който от дълго време компрометира био сертифициарните продукти са био ментетата. За съжаление няма никакъв напредък по този въпрос. Супермаркетите са заляти с фалшиви био храни във всяка една категория, които претендират че са „био” или „еко”, а не притежават съответния сертификат. Такива продукти никой не ги контролира, въпреки че вече има санкции по Закона за храните.

Контролът, който трябва да осъществява самата държава е в две направления. Едното направление е да се идентифициарт фалшивите продукти, след което производителите и търговците, които ги предлагат да бъдат санкционирани по съответните мерки в закона. Другото направление е да се осъществява контрол върху вече сертифицираните продукти, защото там също не са изключени нередности и който го твърди не е искрен. В този случай инспекторите на Агенцията по храните би следвало да взимат проби точно от такива продукти на случаен принцип. От взетите проби трябва да се правят анализи за да се види дали отговарят на изискванията за био. Но за съжаление такъв контрол не се осъществява.

Какво би следвало да направят потребителите, които искат да сигнализират за фалшиви био продукти в търговската мрежа?

Би следвало да изпратят сигнал до отдел „Биологично земеделие” на Министерството на Земеделието и Храните, които са компетентния орган, контролиращ биоземеделието у нас. Другия вариант е да изпращат сигналите в регионалните инспекции на БАБХ (Българска Агенция по Безопасност на Храните) или в Комисията за Защита на Потребителите.

От друга страна по-голям смисъл и по-голяма реакция ще се получи ако хората сигнализират на нас или другите биосертифициращи органи в България, че в някои продукт, сертифициран с нашето лого има нещо нередно. Тогава ние ще вземем бързи мерки, защото това е в наш интерес.

Изумявам се, че дори и компетентни хора на високи постове разпространяват информация в медиите, че фирмите производители и търговци на био ментета не могат да бъдат санкционирани. Това не е вярно, Закона за храните регламентира такива наказателни мерки.

Трябва да е ясно обаче, че ако някой може нещо да направи по въпроса с фалшивите био продукти, то това са самите потребители, които да подават сигнали на съответните органи.

В интерес на истината, за 8 години работа ние сме получили един единствен сигнал от потребител и то наскоро. Тогава похвалих човека за инициативността му, а той ми отговори: „Знаете ли, аз не вярвах, че някой ще реагира на сигнала ми”. Това ми говори, че хората не виждат смисъл да протестират.

Вижте втората част на интервюто: "Обективна ли е биосертификацията?"