Мили, Дядо Коледа!

Автор: Рада Иванова

Идва Коледа, а с нея - еуфорията и стресът, свързани с избирането на подходящ подарък за най-любимите ни хора.
Всяка година сме свидетели как от малките квартални магазинчета до големите търговски вериги - всички се надпреварват да изложат на рафтовете все по-изкусителни за детските очи, все по-лъскави, широко рекламирани, пеещи с изкуствени гласове, пищящи, хъркащи пластмасови играчки и дрънкулки.

Играчките, изработени от изкуствени материали, най-често от пластмаса (като най-евтин материал), са вредни за околната среда, защото я замърсяват двойно - веднъж, когато се произвеждат, и втори път, поради трудността да бъдат рециклирани, което дори да е възможно, води до нови разходи и похабяване на ресурси.

Освен това, по време на краткия им живот, те също са опасни. В чисто физически план те са вредни за здравето на детето поради честия досег на нежната детска кожа с отровния ПВХ, а и не са редки случаите на отравяния с особено опасни пластмаси, които по незнайни причини са допуснати до търговската мрежа.

Масовата пластмасова играчка, купена от магазина, е подигравка с детето, обида за неговия търсещ дух. Тя го превръща в един вид биоробот, в малко консуматорче, което постоянно иска и иска най-новия модел играчка, която е същата като старата, но в нова нетрайна „дреха”. Такива играчки не развиват фантазията на детето, ограничават го и спират разгръщането на творческия му потенциал.

Най-често продаваните играчки обикновено изобразяват популярни герои от нашумели детски филмчета. Интересно е да се знае, че при реализирането на един такъв филмов проект, масова практика е първо да се произведе цялата палитра от стоки с образите на героите от съответния филм. Така, още с пускането на филма, започва и мозъчното промиване на подрастващите, което дълбоко бърка в джоба на родителите.

И на най-евтините стоки цените скачат поне десетократно, когато са щамповани, изрисувани или бродирани с образа на любим герой. От това печели единствено произвoдителят, а губещите са най-вече децата и техните родители.

Боклукът, с който заринахме нашия дом - Земята, се увеличава с такива бързи темпове и вече е в такова колосално количество, че се налага човек да се замисли, преди да посегне към поредната играчка от рафта в магазина.
Обикновено моето дете си пожелава за подарък книжки, но миналата Коледа поиска къща за кукли.

Поради причините, които изложих по-горе и през ум не ми мина да купя пластмасова къща за кукли, а дървените или не се намират лесно, или са излишно скъпи.

Вкъщи харесваме ръчно изработените подаръци, защото носят духа и чувствата на автора си, дават усещане за топлота и любов.
Затова решихме да изработим къща от картон и подръчни материали.

Речено - сторено.
Направихме я почти в последния момент, като работихме само през нощта (докато тя спеше), за да бъде изненада.Къщичката е съвсем обикновена, но изработена с много желание и любов и предизвика небивал възторг у детето. Проектирахме я с възможности за смяна на обзавеждането, за добавяне и смяна на различните елементи, за допълнително аранжиране. На практика къщата предоставя неограничени възможности за игра. Дали защото е изработена от нас или защото е уникална, тази къщичка се оказа най-любимата играчка на детето. То знае, че никъде в света няма точно същата къщичка, което не може да се каже за купешките играчки, и й се радва много. Всеки ден къщичката се подрежда, нещо от нея се променя, изнася, внася, куклите се завиват, ходят на разходка, готви им се и т.н. Вечер перденцата се спускат и на кукличките се пожелава лека нощ. Използва се и за игра на куклен театър. На празници се украсява подобаващо. Дори докато сега я снимах, преподреждането течеше с пълна сила. Както в истинските къщи, така и в нашата къщичка, работата никога не свършва, винаги има нещо за донагласяване. Тя така и си остана недовършена - по простата причина, че веднага беше вкарана в игра и никога не можем да я видим празна.

Ето колко радост може да донесе една играчка, измайсторена изцяло от естествени материали (с изключение на лепилото, тиксото, кабърчетата и „корниза” за перденцата). Това творение е направено от непотребен кашон и „съкровища” от природата: шишарки, черупки от охлюви, обикновени и кокосови орехи, ядки, бобчета, жълъди, глина, коноп, дърво, билки, кристали и дребни камъчета.

„Прегърнатите”, както детето ги нарича, са любимите й солничка и пиперничка, които си пожела за рождения ден, а сега са неотменна част от атмосферата и уюта на кукления дом. Вярвам, че идеята да подарим ръчно-изработена играчка на детето ще бъде приета от много хора и тази атмосфера на топлота и любов ще влезе не само в домовете на големите, но и в куклените домове на децата им и ще празнуваме една истинска, чиста и осъзната Коледа с грижа за утрешния ден.