Био знаци за храни

Когато пазаруваме био храни, знаем ли какво да търсим? Не всички знаци са официални, както и не зад всички стоят утвърдени стандарти за био продукция. Някои от тях лесно могат да ви заблудят да купите нещо, което си мислете, че е по-здравословно отколкото е и да платите по-висока цена, отколкото то реално струва.

Всеки един хранителен продукт с етикет „био”, „еко” , "екологичен", "органичен" или „от екологично чист район” по закон трябва да покрива строги изисквания. Гаранция, че тези изсквания са спазени и процесът на производство е бил обективно проследен носят единствено следните утвърдени био знаци:

Лого	Име	Държава	Забележка
	AB (agriculture biologique)	Франция
	AGROBIO	Португалия	AGROBIO, първата асоциация за биоземеделие в Португалия, е основана през 1985 г. и развива дейността си с потребители, производители, преработватели, търговци и политици.
	AIAB	Италия	Италианската асоциация за био земеделие.
	ALOA	Латвия	Асоциацията на Латвийското Био Земеделие (ALOA) е основана през  1995. Тя е професионална организация и кооператив с Министерството на Земеделието и Околната Среда.
	AUSTRIA BIO GARANTIE	Австрия
	BCS Öko-Garantie	Германия	BCS ÖKO-GARANTIE GMBH е лицензирана като частна контролираща агенция от 1992 год. за прилагане на Регламент No. 2092/91 на ЕС.
	Bio Natur Plus	Швейцария
	BIO SUISSE	Швейцария	Информационен център за производителите и лицензиантите на швейцарския био знак с пъпка, който им осигурява основна маркетингова подкрепа към потребителите и осъществява активни кампании за био храните и органичното земеделие.
	BIO-SIEGEL	Германия	От септември 2001 г. всички земеделски и хранителни продукти от биологичното земеделие могат да бъдат етикетирани с националния знак на Германия - Био-Сийгъл (еко етикет).
	biogarantie	Белгия
	BioLABEL	Люксембург
	Bioland Ökologischer Landbau	Германия	Bioland е най-голямото германско сдружение на био фермерите, основано през 1971 година.
	biozebra	Чешка Република
	Българския знак за био	България	Oфициалният знак за биопродукт на Министерство на земеделието и горите на Република България.
	Debio	Норвегия	Ø-знакът е регистрирана търговска марка, собственост на Debio. Само операторите, които са членове и/или сертифицирани от организацията Debio, могат да използват в Норвегия термина "органичен" или знакът Ø за даден продукт. Етикетът винаги трябва да бъде придружен от името на производителя.
	DELINAT	Швейцария
	demeter	Германия
	Dio	Гьрция
	ECOCERT	Франция	ECOCERT е контролна и сертифицираща организация, чиято дейност се урежда както от публичните власти, така и от законодателството.
	EKO	Холандия	Skal е законният притежател на символа ЕКО за качество. Това е символ за биологично производство, сертифицирано от Skal и гарантира, че операторът отговаря на изискванията на ЕС за биологично производство.
	EU ORGANIC BIO LOGO	ЕВРОПА	Единният символ на Европа отговаря на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета на Европа от 28 юни 2007 г. за биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
	fidelio	Швейцария
	IOFGA	Ирландия	Ирландската асоциация на био фермерите и производителите  сертифицира био  храни и продукти на остров Ирландия.
	JAS	Япония	Биосертифициращата организация на Министерството на Земеделието, Горите и Риболова (MAFF) на Япония.
	KAGfreiland	Швейцария
	KRAV	Швеция	KRAV е ключов играч на био пазара в Швеция, който разработва био стандарти и популяризира знакът KRAV. Знакът винаги трябва да бъде придружен от името на производителя.
	Luomu	Финландия	Национален знак  издаван от Финландския орган за Безопасност на храните EVIRA.
	Luomuliitto - Union of Organic Farming	Финландия
	MIGROS BIO	Швейцария
	NASAA certified organic	Австралия	Създадена през 1986 г., Националната асоциация за устойчиво земеделие на Австралия (NASAA) е водещ национален биосертифициращ орган.
	NATURALIS SK	Словакия
	naturaplan	Швейцария	Знак на Bio Suisse за био храните.
	NATURE & PROGRES	Франция
	Naturland	Германия
	ORGANIC FARMERS & GROWERS	Обединеното Кралство	Сертифициращия орган Organic Farmers & Growers Ltd е един от няколкото акредитирани от Defra и е одобрен от инспекцията за био производство и преработка във Великобритания.
	SOIL ASSOCIATION	Обединеното Кралство	Soil Association е водещата английска сертифицираща и кампанийна организация за био храни и земеделие.
	stats-kontrolleret okologisk	Дания	Най-популярния датски знак за био се нарича Ø-знак (датската дума за органично е  Økologisk). Този знак е на правителството и е въведен още през 1990 год.
	USDA ORGANIC	САЩ	USDA е Националната Органична програма на САЩ, която е регулативен орган за стандартите за всяка една ферма, реколта от диворастящи култури или преработка, която претендира, че е органично произведена.
	Vinatura	Швейцария

Обективна ли е биосертификацията?

Интервю на Гергана Кабаиванова с Анна Карова, изпълнителен директор на Кю Сертификейшън АД

Част 2

Като погледнеш колко много "био" и "еко" продукти се предлагат на нашия пазар в момента, оставаш с усещането, че всеки втори производител на храни вече е защитил сертификат за това. Дори и кварталната фурна предлага нарязан и опакован хляб "Органик". Как да повярваш, че биосертификацията има някаква стойност? Така стигаме отново до сериозния проблем с фалшификатите на био продукти, които доминират и злепоставят истинските.

Продължаваме интервюто с Анна Карова за нагласите на обществото ни към биосертифицираните продукти и затова, което ги провокира.

Много българи вярват, че биосертификатите се купуват и на практика нямат стойност. Дори такива коментари излезнаха в националните медии. Има ли истина в това?

Конкретно за Кю Сертификейшън мога да гарантирам, че такова нещо не може да се случи. В интерес на истината има хора, които тръгват да стават биопроизводители с идеята да си платят сертификацията и да правят каквото на тях им е угодно. В един момент, обаче като видят, че това не се получава, или сами се отказват, или пък биват изключени от системата. Поне моето мнение е, че едно уважаващо себе си контролиращо лице не би допуснало такава практика, която да рефлектира на имиджа му. За себе си мога да гарантирам това.

За всеки един биосертифициран продукт, независимо от коя биосертифицираща организация, системата е такава, че лесно и бързо може да бъде проследен от производителя на суровините и материалите до търговския обект. Абсолютно всичко се документира и проследява в системата – всеки един доставчик, производител или прекупвач във веригата до крайния клиент.

От своя страна контролиращите лица също подлежат на контрол. Той се осъществява на две нива – от една страна е Българската Агенция по Акредитация, а от друга МЗХ. Освен това има още една степен на контрол върху контролиращите лица. Те са длъжни да имат групи и комитети, в които да участват представители на всички страни, заинтересовани от сертификацията. Такива са потребителите, производителите и държавните органи.

Имаме три различни надзорни органа, които ни контролират. Те идват при нас, отварят документацията ни и проверяват всичко от – до. Проверяват дали към всеки сме подходили по еднакъв начин, тоест дали сме били обективни и абсолютно цялата проверка се базира на документи.

Добре, в крайна сметка какво гарантира един био сертификат?

Гарантира, че един биопродукт е бил проследен от засяването на полето до постъпването му в търговската мрежа.

Какъв контрол се осъществява на вече сертифицираните производители?

На всеки биопроизводител се прави проверка поне веднъж годишно на място във стопанствата за това дали спазва регламентите за био производство. Ако се установи нарушение – че е пръскал с непозволени препарати или е допуснал във веригата доставчик, който не отговаря на изискванията, тогава се отива или на отмяна на сертификацията от дадена партида / реколта, на която е установено несъответсвието, или пък може да бъде отнета сертификацията на цялото стопанство, ако е налице по-тежко нарушение. Тогава той не може да ползва този сертификат, докато не си коригира несъответствието и продукцията му не отговаря отново на нужните изисквания. Най-тежкото наказание е отнемането на сертификата на цялото стопанство. Не знам дали сме единствените, които сме имали такъв случай на изключване, но когато миналата година ни дойдоха на проверка от МЗХ се изумиха как така ще отнемаме сертификата на фирмите, които ни плащат за процедурата. Да, те са ни клиенти, те си плащат за тази услуга на сертифициране, но в един момент такива недобросъвестни бизнесмени могат да ни оронят имиджа като независим сертифициращ орган. За жалост винаги има такива бизнесмени, които си правят тънки сметки.

По регламент проверките на стопанствата се правят поне веднъж годишно, но ако анализът на риска за съответната фирма покаже, че са необходими по-чести проверки, тогава ги посещаваме повече пъти. Например ако едно стопанство е с повече площи и/или с повече култури, при него има по-голям риск някъде да се допусне грешка и тогава посещаваме производителя на място два или три пъти годишно.

В началото на всяка година производителите са длъжни да ни подадат производствена програма и да декларират на кои полета какви култури ще отглеждат. Когато са трайни насаждения е по-лесно, защото те не се местят, но при зеленчуците нещата са малко по-сложни. Смисъла на подаването на тази информация е контролиращите органи да се ориентират за културите, които подлежат на контрол и по-специално кога са критичните им периоди, в които предстои третирането с препарати, за да може той да ги посети точно в някакъв такъв критичен момент.

Освен това, когато настъпи някаква промяна, например добавяне на нови полета или засаждане на нови култури, производителя е длъжен да ни информира за да можем да планираме промяна в графика му за контрол. Тогава го посещаваме втори път, извънредно, преди да му издадем обновен сертификат за новите култури.

Проверките са и по документи и на място. Проверяваме всеки един документ от входа до изхода на производството като целта ни е да видим дали производителя използва сертификата за това, за което му е издаден, тоест дали е продал такива биопродукти каквито е посял и за каквито има сертификат. От друга страна проверяваме дали количествата, които е продал отговарят на капацитета за биологична продукция от съответните площи. Обикаляме също производствените площи за да видим дали има някакви признаци на третиране с непозволени препарати и ако нашия експерт се усъмни в нещо, взима проби за анализ. В резултат на тези проби решаваме какъв ще бъде статусът на това стопанство – дали продължава да бъде биологично или сертификацията му се отнема и започва отново преход към такова. Карантинните срокове по регламент са 2 години. Но общо взето такива мерки не са се налагали.

Понякога обаче, когато стопанствата не могат да се справят с третиране на площите по биологичен начин, те са принудени да използват непозволени за органичното земеделие препарати за да си спасят все пак продукцията. Тогава, няма как, минават на преходен карантинен период. Принципно те са длъжни да ни уведомят ако се наложи такова третиране и тогава въпреки, че минават в преход към издаване на нов сертификат, не ги санкционираме като недобросъвестни производители, което би ги лишило от субсидии. Ние обаче не сме имали случаи на недобросъвестно третиране с препарати.

Вижте първата част на интервюто: "Само потребителските сигнали могат да спрат надмощието на био ментетата у нас"