Мононатриевия глутамат - опасност, криеща се зад вкусничкото

Мононатриевият глутамат (Е 621 – Е 623) е официално одобрен от Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) като безопасен подобрител на вкуса. Според българските нормативни актове, той е позволена хранителна съставка, чието количеството не трябва да надвишава 10г на 1 кг готов продукт. Този норматив се отнася до свободния мононатриевият глутамат, но много често съставката се съдържа и в други вкусоподобряващи смеси, които остават извън ограничението на наредбата. Колко проблемна може да бъде тази съставка, която придава така чудесния вкус на всяко ястие? Избрали сме откъс от книгата на д-р. Атанас Гълъбов, “Световната конспирация срещу здравето” (Глава 14. MSG – “вкусът, който убива”), в който той най-задълбочено разкрива опасностите, криещи се зад неустоимия вкус на храните, овкусени с глутамат.



Снимка http://www.freedigitalphotos.net/



MSG- (мононатриев глутамат) е друг екситоксин, широко използван в хранителната промишленост. Той е съставен от около 18% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий. От хилядолетия японците и китайците използват определени морски водорасли, за да придават допълнителен вкус и аромат на храната. През 1908 г. едно от веществата, съдържащи се в тях и имащи такъв ефект, е идентифицирано като глутаминова киселина от д-р Кукине Икеда. Икеда заедно със своя приятел Сабуросуке Сузуки развиват технология, чрез която глутаматът да се извлича от водораслите, и основават Ajinomoto Company (Аджиномото Къмпъни), която започва да го произвежда за пазара в чист вид.

До Втората световна война той е бил употребяван главно в Япония, и то не в големи количества, но след “откриването” му от Запада хранителната индустрия започва масово да го слага в различни свои продукти, защото той придава “вкус” на много иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още. От 40-те години до сега количеството използван MSG се удвоява с всяко изминало десетилетие.

Глутаматът, продаван като подправка, е в свободно състояние за разлика от този в морските водорасли, който е свързан с други съединения и антидоти – в това е съществената разлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съдържат много малко количество свободна глутаминова киселина, но това няма нищо общо със силно концентрирания продукт като например хидролизирания растителен протеин.

През последните три десетилетия беше натрупан достатъчно материал, който доказва, че мононатриевият глутамат в свободно състояние е опасен за здравето.

През 1968 г. за пръв път публично е оспорена безвредността на MSG-. Д-р Робърт Хо Ман Куок, който имигрирал в САЩ от Китай, съобщил, че 20 минути след като се хранил в един китайски ресторант в САЩ, получил изтръпване, мравучкания и стягане в гръдния кош, докато в родината си никога преди това не е имал подобни оплаквания. “Ню Инглънд джърнъл ъф медисин” озаглавил писмото на Куок “синдрома на китайския ресторант”. Според читатели на списанието причината най-вероятно била MSG. Този синдром е остро настъпващо състояние, наблюдавано досега многократно при по-чувствителни хора след консумация в ресторант, където подправката се използва в значителни количества при приготвяне на някои храни. Други симптоми, които могат да се проявят, са: сърцебиене, слабост, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр.

На следващата година д-р Джон Олни за когото вече стана дума в предишната глава докладва, че при лабораторни животни, на които е даван в храната мононатриев глутамат, се получават сериозни увреди в ретината, лезии в мозъка и невроендокринни смущения. Освен това се забелязва и тенденция към странно затлъстяване. Според Олни това се дължи на унищожаването на нервни клетки в хипоталамуса – област, регулираща различни ендокринни функции, включително и поддържането на теглото. Той забелязал, че опитните животни получавали увреждания в мозъка веднага след консумацията на подправката, а нервноендокринните проблеми се развивали след известен по-продължителен период от време. В следващите години различни учени, занимаващи се с изследвания на нервната система, потвърдили тези резултати. Малките на опитните животни били с по-силно изразени увреждания и според Олни това се дължи на недоразвитостта на кръвно-мозъчната бариера при тях и по-лесното преминаване през нея на токсични субстанции. Най-известните научни медицински списания обаче отказали да публикуват изследванията на учения.

Олни свидетелства по-късно пред специален комитет на Сената по въпросите на храненето, че подправката е опасна за здравето на хората и особено за бебетата и малките деца. Едва към края на 70-те индустрията премахнала MSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много хранителни продукти, че майките често, без да искат, го дават на децата си. За бременни жени никога не е имало предупреждение да не консумират храни, съдържащи глутамат.

Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат “убива” невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора. През 1988 г. д-р Джордж Шварц публикува книгата “С лош вкус: синдромът на MSG”. Преди появата й малко хора са осъзнавали, че различни странични реакции, които са получавали след консумацията на определени храни, се дължат на свободната глутаминова киселина в подправката. Ето какво пише една жена: “Едва след като прочетох книгата на д-р Шварц, осъзнах, че симптомите у моя съпруг Джак Самюълз наподобяваха срещаните при болестта на Алцхаймер. Те изчезнаха, когато преработената свободна глутаминова киселина беше елиминирана от диетата му.”

Неотдавнашни проучвания показват, че при хора с болестта на Алцхаймер има разрушаване на ганглийните клетки на ретината. Работата е там, че точно в тази област за пръв път е установена и токсичността на MSG.

През 1974 г. д-р Олни установява мозъчни увреждания в малките на маймуни резус, в чиято храна е слаган свободен глутамат докато са били бременни. Други учени установяват същото при плъхове. А от проучвания е установено, че при хората глутаматът достига по-високи концентрации в плазмата, отколкото при опитни животни.

Няма да се впускам в подробности и да ви занимавам с триковете на индустрията, за да попречи на забраната на производството на MSG. Запознах ви вече накратко с начините, чрез които е бил одобрен аспартамът, а тук нещата не са много по-различни.

Както вече изясних, много често медиите участват в подобни заговори, защото печелят милиарди долари от рекламите на храни, съдържащи съответните “хранителни” добавки. Някои директори на бордове на телевизионни, радиоразпространителски или вестникарски компании са същевременно и в директорски бордове на фирми от фармацевтичната или хранителната индустрия. Най-често се публикуват само материали, които представят продуктите като “безопасни”, а цитирането на уличаващи доказателства от научни изследвания не се допуска.

За да легализира окончателно производството на MSG, Ajinomoto стига дори дотам, че се опита да докаже съществуването на още един основен специфичен вкус, чийто източник е мононатриевият глутамат! Междувременно японската компания заедно с американски производители сформира група за връзки с обществеността, наречена Асоциация “Глутамат”. Освен това се основава и Международен технически комитет по глутамат, който да субсидира изследвания, защитаващи и “доказващи” безопасността на подправката. През последните 2 десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без вие да знаете това, той се слага в значителни количества в тях и ви стимулира непрекъснато апетита.

Днес се произвеждат и използват в различни хранителни продукти стотици хиляди метрични тонове мононатриев глутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: “Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG.”

Глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпространен медиатор в мозъка. Именно този факт използва индустрията, която казва: “Как може вещество, което нормално се използва от мозъка, да причинява вреда?” Но в това е и уловката. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са нищожни. Когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока концентрация те загиват (аналогично на аспартама).

Именно свободният аспартам и съответно глутамат са токсични, а не свързаните, които се срещат в храните в природата. Свързаният глутамат се разгражда по-бавно и съответно се абсорбира по-бавно, така че да може да бъде оползотворен и обезвреден от организма, преди да е достигната токсична концентрация.

Кръвно-мозъчната бариера, която пречи на токсините да навлизат в зоната на мозъчните клетки, е предвидена да защитава мозъка от случайни повишения на глутамат в умерена степен, както би могло да се получи при консумацията на някои храни. Тя не е предвидена да елиминира високи концентрации свободен глутамат и аспартам, консумирани ежедневно, както това става в съвременното общество. Освен това в мозъка има някои области, където тази система не действа – хипоталамусът, епифизата, ареа пострема и субкомисуралната област. От изброените най-важен е хипоталамусът, тъй като той е невроендокринният контролен център, свързан със съня и бодърстването, емоциите, регулацията на имунната система и на автономната нервна система. Повишените количества глутамат в кръвта лесно биха могли да повишат и тези в хипоталамуса. Многократно е доказан разрушителният ефект на MSG – върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус.

Кръвно-мозъчната бариера на плода в утробата е несъвършена и глутаматът и аспартатът много по-лесно навлизат в развиващия се мозък. По-късно и при възрастен човек различни условия и заболявания могат да пречат на нормалното функциониране на този защитен механизъм – високо кръвно, травми на главата, диабет, витаминен и минерален дефицит, електро-магнитни излъчвания и йонизираща радиация, инфекции. Но последните изследвания показват, че и самите екситоксини могат да отворят тази бариера!

Друг начин на обезвреждане на излишния глутамат е свързването му в мозъка с определени молекули, които го транспортират до съответните нервни клетки. Но тази система също се изчерпва в определен момент поради постоянния висок приток на екситоксини. Последните предизвикват генерирането на значително количество свободни радикали, които, от една страна, директно увреждат невроните, а от друга – при процеса на липидна пероксидация се освобождава вещество, което пречи на транспортиращите глутамата молекули и това води до натрупването му в мозъка. Подобни процеси протичат не само в мозъка, но и в други органи и тъкани на тялото. Това от своя страна допринася за развитието на болестни процеси. Известно е, че дегенеративните заболявания на нервната система се свързват с увреждането й от свободни радикали.

В повечето случаи процесите се развиват постепенно и коварно, като само при по-чувствителните хора се проявяват бързи реакции. Това всъщност ги предпазва от по-нататъшни увреждания, тъй като те вече избягват храни, в които има MSG. Глутаматът, също както и аспартамът, може да допринесе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС, МС особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе. Няколко проучвания показват, че при хора с АЛС има значителни натрупвания на продукти от липидна пероксидация в гръбначния стълб в резултат на взаимодействията със свободни радикали, както и на желязо.

Може би много лекари не знаят, че свободното желязо е един от най-сериозните ендогенни източници на свободни радикали! А то е също доста рекламирано от медицинската индустрия и често се добавя към много храни, да не говорим за витаминни формули, където присъства постоянно. Чрез прецизно съставен и контролиран експеримент с инжектиране на свободно желязо е доказано генерирането на свободни радикали и вследствие на това отваряне на кръвно-мозъчната бариера. Според наблюденията на д-р Ръсел Блейлок при пациенти с АЛС, консумиращи повече храни, богати на глутен – хляб, пици, тестени и изобщо зърнени храни, настъпва влошаване. Това се дължи както на реактивната хипогликемия, която те предизвикват, така и на богатството им на свободно желязо. С напредване на възрастта се наблюдава натрупването му в мозъка. Повишени нива на този елемент има и при всички невродегенеративни заболявания, за които вече стана дума.

Фирмите производителки на подправки, съдържащи екситоксини, както вече разбрахте, нямат никакво желание да спонсорират проучвания, които биха довели до спирането на продажбите им. Те не само продължават да произвеждат тези вещества, но и да ги прикриват под различни имена. Много често те се срещат заедно в една и съща храна, което засилва тяхното действие и ги прави още по-опасни, особено ако са в супи, безалкохолни напитки и сосове!

MSG има в хидролизирания (растителен или зеленчуков) протеин, хидролизирано овесено брашно и всичко, което е “хидролизирано”, растителния протеинов екстракт, натриевия казеинат, калциевия казеинат, различни подправки за ястия и супи. Хидролизираните продукти обикновено се извличат от растения с високо съдържание на глутамат. Те първо се варят няколко часа в казани, към които е добавена солна киселина, и след това, за да се неутрализира последната, се слага сода каустик, т. е. с натриева основа – една от най-силните изобщо известни основи, разяждаща тъкани, хартия, кожи и т.н. Получената каша по повърхността се обира и се изсушава, за да стане на прах. Тя е с високо съдържание на екситоксини, като съдържа и различни карциногени. Към нея впоследствие се добавя и чист мононатриев глутамат. Тази токсична смес се набутва след това в различни “храни”. Вегетарианците трябва да знаят, че често, ако не и винаги, в соевия протеинов концентрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернативи на месото има скрит MSG (на опаковките най-често не е изписан). Добавки, които често съдържат неотбелязан глутамат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и “натурални”, и подправки.