Опасната E.coli не е специфичен проблем на органичното земеделие

Снимка: hinnamsaisuy

"Био зеленчуците виновни за заразата с E.coli дори и след доказване на противното". Ето такива коментари продължават да излизат в някои медии и обществото ни остава объркано в съмнения.

Фалшивата тревога постави пред изпитание дори и най-убедените потребители на органични храни. На кого да вярваме?

А в същото време сезонът на биозеленчуците е в разгара си и българските производители губят повече от всякога. В официалната си позиция по скандала Българската Асоциация Биопродукти заявява:

"Българското биоземеделие търпи сериозни щети от манипулативната информация за "биокраставици – причинител на смъртоносна инфекция", тъй като България е най-големия производител на биокраставици в ЕС. От години нашите продукти са сред най-ценените и търсени на европейския пазар, а биокраставиците ни, по специално, са с доказани качествени показатели. Нелепо е да се хвърлят безпочвени обвинения по биопродуктите, когато доказано това са най-качествените и най-безопасните продукти на пазара."

Загърбвайки стремежът към сензации на медиите с общоприетото правило, че най-добрата новина е лошата новина, нека имаме предвид и една официално заявена добра новина - позицията на най-авторитетната и независима международна организация що се отнася до органичните храни.

Официално становище на IFOAM по кризата с новия щам на бактерията E.coli:

Властите в Хамбург най-напред заподозряха краставиците като източник на инфекцията. Въпреки че в последствие те бяха отхвърлени като причина за огнището, фактът, че бяха много бързо проследени до биопроизводителя в Испания е признание за ефективността на системата за проследяване, която съпътства био сертифицирането. След това дойде ред на кълновете от биофермата Bienenbüttel. Противно на писаното в някои медии, процесите на биопроизводство не са причина за избухването на епидемията. Германските власти твърдят, че земеделският производител от Bienenbüttel не е нарушил никакви правила и съблюдава "високи хигиенни стандарти".

Производството на кълнове е един много прецизен начин на производство на храна, при който не се употребяват органични торове.

При все това, торенето с животински тор и други остатъци е от решаващо значение за земеделието, защото насърчава рециклирането вместо изчерпването на невъзобновяеми ресурси (като фосфора) и запазва биологичните системи на почвата, което важи не само за биологичното земеделие. Хигиенните проблеми, свързани с животинския тор трябва да се отнасят до прилагането на разумни практики. Това включва правилна обработка и използване на животинските торове, което намалява или елиминира риска от прехвърляне на вредни микроорганизми към храната. Компостирането е важна техника за някои биопроизводители, при която високата температура (над 40 °) намалява риска от предаване от отпадъците. Също така при компоста торовете се влагат в почвата, а не  върху растенията и зеленчуците. Така например, на производителите сертифицирани от GlobalGAP не се разрешава да прилагат торове върху разлистващите се зеленчукови култури, т.е. земеделски отпадъци като течен тор, оборски тор или компост трябва да бъдат прилагани преди засяване или засаждане и трябва да бъдат прилагани само в почвата. Стопанствата, които не са сертифицирани от GlobalGAP се придържат към същите практики (виж източника).

Като се има предвид, че е бил открит в кълнове и зърнени култури, все още не е известен първоизточника и истинската причина за появата на опасния щам E.coli и изследователите все още работят върху изясняването на това. Като цяло той може да идва от животни или от хора. Според германските власти, ако изключим другите източници (като оплождане или вода, използвана в производството), E. Coli може да е дошла във фермата чрез семената на зърнените култури, използвани за производството на кълнове. Истинският въпрос и целта на разследването трябва да бъдат кой е първоизточника и как щамът на E.coli е попаднал в кълновете и зърнените култури.

Противно на докладите в някои медии от началото на юни, случаят с E.coli в Германия не е въпрос на методите на селскостопанско производство. Истинският въпрос е да се разясни как бактериите са били внесени във фермата. В допълнение към неоснователните обвинения срещу биологичното земеделие, последните изследвания на E. Coli разкриват, че конвенционалното земеделие е по-податливо към развитието на E. Coli, отколкото органичното.

Според германския институт Роберт Кох, щамът O104 е устойчив на десетки антибиотици (виж източника). Изследователите също предполагат, че промишленото животновъдство благоприятства развитието на опасни щамове на бактерии (EFSA, 2009). Една от причините за това е системното използване на антибиотици и антимикробни препарати. Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията също посочват, че "Когато се предписват и  приемат правилно, използването на антибиотици може да бъде от полза и ефективността в грижата за пациента да бъде огромна. Тези лекарства, обаче, се използват толкова широко и продължително, че инфекциозните организми се приспособяват към антибиотиците, предназначени да ги убиват и приемането на лекарството става по-малко ефективно." (виж източника)

Втората причина е, че системите в промишленото животновъдство са обект на по-високи температури в сравнение с тези при биоживотновъдството, което се обуславя от липсата на пространство и достъп на открито, а това благоприятства развитието на бактерии. Такова е становището и на проф. Стефан Кауфман, директор на института Maкс-Планк за биологичните инфекции в Берлин, който обясни за кризата с E Coli: "Индустриалното селско стопанство е почти един инкубатор за нови патогени. Навсякъде, където много животни се отглеждат в голяма компактност, може да се развиват заболявания и да се разпространяват бързо." (виж източника)

Като се има предвид, че биологичното животновъдство допуска използването на антибиотици само в случай на сериозни рискове за здравето на животните или хуманно отношение към тях, то на практика забранява системното им използване. В този смисъл "Опасната E Coli (EHEC) не е специфичен проблем на органичното земеделие." Така например учените твърдят "беше доказано, че животновъдството в органични ферми представлява по-малък риск от гледна точка на заразата с EHEC ".

Пъният текст на прес-информацията на IFOAM ще намерите тук: Information Paper on E.Coli


Вижте още официалната българска позиция по темата - тази на Българската Асоциация Биопродукти: Истерията около новия щам на бактерията E Coli излишно се обвързва с биокраставиците