Днес е разкошен слънчев майски ден и с децата сме от сутринтта в парка. На съседната пейка две майки коментират благодатното време и признават, че от игри навън напоследък не им остава време за хранене, вместо това с децата в движение хапват царевични пръчици. Да, познато! И ние сме така на крак, но единодушно предпочитаме бързото похапване да е с плодове. Наивно се замислям защо на тези две майки им е убегнало да хранят децата си по-здравословно и отговорът бързо идва. Вероятната причина е в агресивната реклама на най-нездравословните детски храни, последвано от влиянието от другите деца в градината или на площадката, защото няма майка, която да остане равнодушна на настойчивото "Искам, мамо...!". Признавам с горчивина, че и това ми е познато.
За жалост едни от най-широко използваните токсини се влагат именно в храните, консумирани от деца заради ниската им цена и лесното постигане на "забавен" вкус и вид. Токсини, които предизвикват хиперактивността им и надигат още повече истеричното желание да ги ядат отново и отново.
Глутаминовата киселина е една от двадесетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното фуинкциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една от градивните единици в синтеза на белтъци, тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества; затова тя се преобразува в L-глутамин, който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци.
Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски водорасли и ферментирали соеви продукти и особено в екстракти от дрожди, но масово се използва синтетичен. Смята се, че синтетичния мононатриевият глутамат е силен невротоксин и причинява още различни физически симптоми като мигрена, гадене, храносмилателни разстройства, сърцебиене и астма. За децата той се оказва особено вреден.
Съмнения за ГМО. В България новият Закон за храните вече официално забранява влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО, при производството на детски храни. Голяма част от съмнителните продукти обаче, остават извън наредбата, защото не се причисляват към категорията детски храни, а същите се консумират основно от деца като например царевичните пръчици и пуканки, кренвиршите, чипсовете, вафлите и шоколадите. Според новия закон опаковките на модифицираните храни трябва да съдържат задължително идентификатор на ГМО с надпис: "Съдържа ГМО", който да се изписва в размер не по-малко от 25% от големината на опаковката, но някой виждал ли е вече такава маркировка?
Вижте още две полезни филмчета:
За жалост едни от най-широко използваните токсини се влагат именно в храните, консумирани от деца заради ниската им цена и лесното постигане на "забавен" вкус и вид. Токсини, които предизвикват хиперактивността им и надигат още повече истеричното желание да ги ядат отново и отново.
Изкуствените оцветители и аромати се съдържат във всяка детска храна с цел да я направят по-привлекателна. Последните изследвания обаче, сочат че тези забавни компоненти оказват пряко влияние върху поведението на децата като ги правят хиперактивни. В тази връзка миналата година Европейския парламент постави изискване за предупредителни надписи с текст "Може да има неблагоприятен ефект върху дейността и вниманието при децата". В Америка обществеността се надигна за пълна забрана над тези два компонента в детските храни и настоява да се поставят предупредителни надписи докато тази забрана влезне в сила.
Натриевия глутамат (Е621) се използва в много големи концентрации за овкусяване на чипс, царевични пръчици и други бързи храни, придавайки им "апетитен вкус". Мононатриевият глутамат активира вкусови брадавици, чувствителни към умами, един от петте основни вкуса, открит наскоро и който се смята за основен в японската и китайската кухня. Днес широката му употреба се дължи повече на факта, че е по-евтино да се добави мононатриев глутамат, отколкото да се добавят други аромати и овкусители.
Глутаминовата киселина е една от двадесетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното фуинкциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една от градивните единици в синтеза на белтъци, тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества; затова тя се преобразува в L-глутамин, който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци.
Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски водорасли и ферментирали соеви продукти и особено в екстракти от дрожди, но масово се използва синтетичен. Смята се, че синтетичния мононатриевият глутамат е силен невротоксин и причинява още различни физически симптоми като мигрена, гадене, храносмилателни разстройства, сърцебиене и астма. За децата той се оказва особено вреден.
Съмнения за ГМО. В България новият Закон за храните вече официално забранява влагането на продукти и съставки, съдържащи ГМО, при производството на детски храни. Голяма част от съмнителните продукти обаче, остават извън наредбата, защото не се причисляват към категорията детски храни, а същите се консумират основно от деца като например царевичните пръчици и пуканки, кренвиршите, чипсовете, вафлите и шоколадите. Според новия закон опаковките на модифицираните храни трябва да съдържат задължително идентификатор на ГМО с надпис: "Съдържа ГМО", който да се изписва в размер не по-малко от 25% от големината на опаковката, но някой виждал ли е вече такава маркировка?
Вижте още две полезни филмчета:
Discovery Chanel "Как се Правят - Чипс и Царевични Пръчици"
Discovery Chanel "Как се Правят - Корнфлейкс и Десертчета"
Discovery Chanel "Как се Правят - Корнфлейкс и Десертчета"
Няма коментари:
Публикуване на коментар