Истински ли са натуралните аромати?

Автор Калина Амалиева

Днес почти всичко се ароматизира. Дори неща, за които не е естествено да имат мирис като носните кърпички, детските играчки или захарта за кафето ни вече се предпочитат с аромат. Така стоките станаха по-атрактивни и клиентът остава с удовлетворението, че е получил повече. Какво стои зад ароматите, обаче, и дали те са екстра за нас или ненужно зло? Със сигурност всяка една стока, предлагана на съмнително ниска цена е ароматизирана с коктейл от синтетични продукти, които оказват неблагоприятно влияние върху организма ни, но можем ли да сме сигурни за продуктите, които декларират "100% натурален аромат"? За да получим информация от извора потърсихме Калина Амалиева, докторант по ароматерапия и експерт по етеричните масла, която подготви тази детайлна статията в две части специално за Органично.ком. Надяваме се с нея да ви бъдем полезни както по отношение на стоките с аромат, така и при избора на етерични масла за терапевтични и други цели. 



Снимка prozac1



Днес в световен мащаб приблизително 200 етерични масла се произвеждат с търговска цел. Те идват от всички краища на земята, извличат се от всяка възможна част на растението (цветовете, кората на плодовете, надземната част, листата, смолата на дървото, корените, семената, плодовете, тревата и др.) Повечето от тях се дестилират в страните, откъдето произхождат. При растения с деликатна структура, например цветя, етеричното масло се изпарява лесно и следователно лесно се помирисва и усеща. То трябва също така да се дестилира много бързо след откъсването на цветето. Но когато се обработват кори, корени или семена, маслото не се изпарява толкова лесно и по–трудно се улавя от обонянието. Тези растителни материали не се налага да бъдат спешно дестилирани и на практика могат да се експортират като суровина за извличане на маслото в друга държава или просто да се складират някъде. Големи количества корени от ветивер от Хаити и Реюнион или пък корени на ирис (перуника) от Италия, се дестилират в Южна Франция. Това води до доста обърквания за произхода на някои масла.

Получаването на повечето етерични масла става по метода на дестилацията, а цитрусовите масла – лимон, портокал, грейпфрут, бергамот и др., се извличат чрез изтискване или пресоване. Твърдите материали като смола, корен или дърво трябва да бъдат раздробени или дори стрити на прах преди дестилацията.

Средният добив на етерично масло от суровината е 1,5%, което означава, че за производството на 1 кг етерично масло са необходими около 70 кг растителен материал. В някои случаи добивът е много по-голям. Например 5-10%  добив - от смолата на тамян, докато от розовите венчелистчета – едва 0,015%, така че между 3 и 6 тона розови цветове са  необходими за получаването на 1 кг розово масло. Изчислено е, че не по-малко от 8 милиона жасминови цветове са използвани за добива на всеки килограм жасминово масло. Затова никак не е странно, че розата и жасминът са най-скъпите от всички етерични масла и струват около 50 пъти повече в сравнение с останалите. Около 200 кг свежи лавандулови цветове и 3000 лимона са необходими за производството на един килограм съответно лавандулово и лимоново етерично масло.

Всички етерични масла са с приятен мирис и са силно летливи, което означава, че те бързо се изпаряват. Не са мазни, твърде различни са от мастните базови масла и имат консистенция, доближаваща се повече до тази на водата. Разтварят се в чист алкохол, във всякакви мазнини, масла и восъци, били те от животински, растителен или минерален произход. Следователно лесно се смесват с растителни масла като зехтин, бадемово масло, соево и др., както и с пчелен восък. Етеричните масла не са разтворими във вода. Те се влияят неблагоприятно от светлина, топлина, кислород и влага. Трябва задължително да се съхраняват в тъмни шишета /стъклени или метални/, далеч от топлина и силна слънчева светлина. Препоръчително е да се държат на тъмно и хладно място, да не са изложени на пряка слънчева светлина. Студът не им пречи, но ако се държат в хладилник, те стават плътни и не могат да се отливат, преди да бъдат затоплени. Капачките трябва да са внимателно затворени, защото въздухът също може да има вредно въздействие върху маслото. Някои масла могат да разядат или дори да разтворят някои видове капачки и тапи. Например карамфиловото масло може да разяде дори метал. Ако се съхраняват при нормални условия, годността на етеричните масла е най-малко една година, а на някои от тях – пет и повече. Има масла, обаче, които показват тенденция към “изветряване” след 6-ия месец. Това важи за всички цитрусови масла – портокалово, лимоново, мандариново и грейпфрутово. Изключение прави бергамотът, който е по-издръжлив.

Някога етеричните масла са били безусловно чисти и натурални, получени чрез водна дестилация на растения, които са били отглеждани специално за тази цел. Днес съществуват много методи за добиване на аромати от растенията, но изборът на такъв е важен, защото се отразява на крайното качество, въздействието върху организма и терапевтичната стойност на маслото. Всеки метод за добиване дава различен продукт, тъй като се извличат различни съставки на растението. А високата цена на маслата е причината някои производители да търсят по-икономични методи на добиване, използвайки летливи разтворители. Но тъй като дори най-малката следа от разтворител, останал в етеричното масло, променя равновесието на неговите съставки, то не може да се използва безопасно с терапевтична цел или дори може да въздейства неблагоприятно на организма. Изискванията са маслата, извлечени чрез летливи разтворители да се използват само в парфюмерийната индустрия, но дори и в парфюм те могат да се окажат небезопасни в предвид директния им контакт с човешката кожа и обоняние.

Също така преди години етеричните масла са се произвеждали от екологично отглеждани растения. Някои  продължават да се отглеждат така и до днес, но повечето, отново поради търговското търсене, сега се "подпомагат" от методите на съвременното земеделие, използващи пестициди и изкуствени торове. Те влияят върху основните съставки на растението, а следователно и на етеричното масло.

При покупка на етерични масла е най-важно да се има предвид следното:

·         Цената е добра индикация за качеството. Ако продуктът е много евтин, вероятно е под средното ниво. Ако цената е много над средната, се плаща повече отколкото е необходимо.

·         Покупката е желателно да става в специализирани магазини - аптеки, дрогерии, био магазини или директно от фирма-производител.

·         Задължително е шишето да бъде запечатано и от непрозрачно стъкло – кафяво, синьо или др. цвят. Трябва да има капкомер, който да капва не повече от една капка наведнъж.

·         Желателно е да се купуват само неразредени масла. Някои търговци разреждат предлаганите масла, без да предупреждават за това. Много скъпите масла се продават разредени, за да бъдат по-достъпни за клиентите.

Натуралните аромати идват от етеричните масла - продукти на природата. На практика те не са жизнено важни за растенията, но се намират във всички ухаещи цветя и билки. Много растения съдържат етерични масла, които не се извличат за търговски цели, например люлякът, гарденията, момината сълза и др. Ако някога прочетете “етерично масло от гардения”, може да бъдете сигурни, че това е синтетичен парфюм. Има масла от екзотични цветя, сред които нарцис, тубероза, зюмбюл, но те и други подобни са извънредно скъпи и не се продават така свободно. Порядъкът за 10 мл. от такова масло е 100 евро.

Още по темата: Истински ли са натуралните аромати? (част 2)