Обективна ли е биосертификацията?

Интервю на Гергана Кабаиванова с Анна Карова, изпълнителен директор на Кю Сертификейшън АД

Част 2

Като погледнеш колко много "био" и "еко" продукти се предлагат на нашия пазар в момента, оставаш с усещането, че всеки втори производител на храни вече е защитил сертификат за това. Дори и кварталната фурна предлага нарязан и опакован хляб "Органик". Как да повярваш, че биосертификацията има някаква стойност? Така стигаме отново до сериозния проблем с фалшификатите на био продукти, които доминират и злепоставят истинските.

Продължаваме интервюто с Анна Карова за нагласите на обществото ни към биосертифицираните продукти и затова, което ги провокира.

Много българи вярват, че биосертификатите се купуват и на практика нямат стойност. Дори такива коментари излезнаха в националните медии. Има ли истина в това?

Конкретно за Кю Сертификейшън мога да гарантирам, че такова нещо не може да се случи. В интерес на истината има хора, които тръгват да стават биопроизводители с идеята да си платят сертификацията и да правят каквото на тях им е угодно. В един момент, обаче като видят, че това не се получава, или сами се отказват, или пък биват изключени от системата. Поне моето мнение е, че едно уважаващо себе си контролиращо лице не би допуснало такава практика, която да рефлектира на имиджа му. За себе си мога да гарантирам това.

За всеки един биосертифициран продукт, независимо от коя биосертифицираща организация, системата е такава, че лесно и бързо може да бъде проследен от производителя на суровините и материалите до търговския обект. Абсолютно всичко се документира и проследява в системата – всеки един доставчик, производител или прекупвач във веригата до крайния клиент.

От своя страна контролиращите лица също подлежат на контрол. Той се осъществява на две нива – от една страна е Българската Агенция по Акредитация, а от друга МЗХ. Освен това има още една степен на контрол върху контролиращите лица. Те са длъжни да имат групи и комитети, в които да участват представители на всички страни, заинтересовани от сертификацията. Такива са потребителите, производителите и държавните органи.

Имаме три различни надзорни органа, които ни контролират. Те идват при нас, отварят документацията ни и проверяват всичко от – до. Проверяват дали към всеки сме подходили по еднакъв начин, тоест дали сме били обективни и абсолютно цялата проверка се базира на документи.

Добре, в крайна сметка какво гарантира един био сертификат?

Гарантира, че един биопродукт е бил проследен от засяването на полето до постъпването му в търговската мрежа.

Какъв контрол се осъществява на вече сертифицираните производители?

На всеки биопроизводител се прави проверка поне веднъж годишно на място във стопанствата за това дали спазва регламентите за био производство. Ако се установи нарушение – че е пръскал с непозволени препарати или е допуснал във веригата доставчик, който не отговаря на изискванията, тогава се отива или на отмяна на сертификацията от дадена партида / реколта, на която е установено несъответсвието, или пък може да бъде отнета сертификацията на цялото стопанство, ако е налице по-тежко нарушение. Тогава той не може да ползва този сертификат, докато не си коригира несъответствието и продукцията му не отговаря отново на нужните изисквания. Най-тежкото наказание е отнемането на сертификата на цялото стопанство. Не знам дали сме единствените, които сме имали такъв случай на изключване, но когато миналата година ни дойдоха на проверка от МЗХ се изумиха как така ще отнемаме сертификата на фирмите, които ни плащат за процедурата. Да, те са ни клиенти, те си плащат за тази услуга на сертифициране, но в един момент такива недобросъвестни бизнесмени могат да ни оронят имиджа като независим сертифициращ орган. За жалост винаги има такива бизнесмени, които си правят тънки сметки.

По регламент проверките на стопанствата се правят поне веднъж годишно, но ако анализът на риска за съответната фирма покаже, че са необходими по-чести проверки, тогава ги посещаваме повече пъти. Например ако едно стопанство е с повече площи и/или с повече култури, при него има по-голям риск някъде да се допусне грешка и тогава посещаваме производителя на място два или три пъти годишно.

В началото на всяка година производителите са длъжни да ни подадат производствена програма и да декларират на кои полета какви култури ще отглеждат. Когато са трайни насаждения е по-лесно, защото те не се местят, но при зеленчуците нещата са малко по-сложни. Смисъла на подаването на тази информация е контролиращите органи да се ориентират за културите, които подлежат на контрол и по-специално кога са критичните им периоди, в които предстои третирането с препарати, за да може той да ги посети точно в някакъв такъв критичен момент.

Освен това, когато настъпи някаква промяна, например добавяне на нови полета или засаждане на нови култури, производителя е длъжен да ни информира за да можем да планираме промяна в графика му за контрол. Тогава го посещаваме втори път, извънредно, преди да му издадем обновен сертификат за новите култури.

Проверките са и по документи и на място. Проверяваме всеки един документ от входа до изхода на производството като целта ни е да видим дали производителя използва сертификата за това, за което му е издаден, тоест дали е продал такива биопродукти каквито е посял и за каквито има сертификат. От друга страна проверяваме дали количествата, които е продал отговарят на капацитета за биологична продукция от съответните площи. Обикаляме също производствените площи за да видим дали има някакви признаци на третиране с непозволени препарати и ако нашия експерт се усъмни в нещо, взима проби за анализ. В резултат на тези проби решаваме какъв ще бъде статусът на това стопанство – дали продължава да бъде биологично или сертификацията му се отнема и започва отново преход към такова. Карантинните срокове по регламент са 2 години. Но общо взето такива мерки не са се налагали.

Понякога обаче, когато стопанствата не могат да се справят с третиране на площите по биологичен начин, те са принудени да използват непозволени за органичното земеделие препарати за да си спасят все пак продукцията. Тогава, няма как, минават на преходен карантинен период. Принципно те са длъжни да ни уведомят ако се наложи такова третиране и тогава въпреки, че минават в преход към издаване на нов сертификат, не ги санкционираме като недобросъвестни производители, което би ги лишило от субсидии. Ние обаче не сме имали случаи на недобросъвестно третиране с препарати.

Вижте първата част на интервюто: "Само потребителските сигнали могат да спрат надмощието на био ментетата у нас"